 |  Помълчах на брега,
а край мен заваля съзерцание,
и край мене светът се изрони от шепичка пясък.
Колко дълъг е пътят на мокрите, мъртви листа,
колко видим е вятърът, знаеш ли,
колко е тайнствен?
Като звук, от едва напоени с желание устни
се изплъзна частичка Октомври
и тръгна назад.
Падна китка пресъхнали, малки заслуги от мен,
и на тяхното място покълнаха дни без загадка.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "22 октомври" | Вход | 10 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: 22 октомври
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.10.2017 @ 20:19:38
(Профил | Изпрати бележка) | имаш много лек, ефирен начин да нанизваш думите...
(а може би съм пристрастна, защото също си имам октомврийче :) |
]
Re: 22 октомври
от doktora на 23.10.2017 @ 10:59:26
(Профил | Изпрати бележка) | Мили, Майче и детенце... това е кръст, знаеш Мег ()
Иначе, пих липов чай с привкус на мисловност и добросърдечност.
"Помълчах на брега,
а край мен заваля съзерцание"
Мег я люб... |
]
Re: 22 октомври
от libra на 22.10.2017 @ 20:58:09
(Профил | Изпрати бележка) | честит празник, Меги :) да ти е живо и здраво детенце и късмет да си има!
:) |
]
Re: 22 октомври
от kameja на 22.10.2017 @ 20:22:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Сега разбрах заглавието - рожденият ден на детето ти. Честит да ви е празникът! |
]
Re: 22 октомври
от Angelche на 22.10.2017 @ 19:30:23
(Профил | Изпрати бележка) | Не спира да струи светлина
във всяка казана от теб думичка,
една малка вълшебница без крила:)
И нека твоята феичка
се завръща с любов у дома:)))
Весел празник:))) |
]
Re: 22 октомври
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.10.2017 @ 17:55:05
(Профил | Изпрати бележка) | Световете, които градят твоите думички са винаги вълшебно красиви, в нас започва да вали топлият дъжд на твоето поетично съзерцание и душата ни приема извивките на творческата ти мисъл, която моделира в нас чудесата на събуденото възприятие... Аз дори се задъхвам в опита си, да обясня това необяснимо въздействие на твоите физиономични стихове върху себе си, Меги...
Разбрах, че днес си станала майка и твоята дъщеричка има рожден ден, четейки коментарите под последното ти стихотворение. Да ти е жива и здрава, да те радва все повече с израстването си, да развие твоята творческа сетивност и възприемчивост към света и съдбата да я награди с чудесните сбъднатости, които майчиното сърце нарича за рожбата си!
Весел празник и честито и на двете ви! |
Re: 22 октомври
от secret_rose на 22.10.2017 @ 18:33:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Благодаря, Мария :)
Детето ми по пясъка върви.
Небетата надничат зад баира.
Един забравен изгрев в мен кърви
с най - пурпурната обич на всемира.
Разлиства светове,
гори слънца,
разпръсква златоткани аромати,
а аз - ковачът земен на сърца
го свивам до рапанче във ръката и.
По пясъка блести роса от сън.
Детето ми
расте.
И си отива.
Поемам дъх, подемам се навън,
а вътре тишината ме повива
с ефирния и дъх - искрица смях
роден от същината на живота.
И в шепа пясък - светлина и грях -
сдробявам бъдещите и Голготи. |
]
Re: 22 октомври
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 23.10.2017 @ 09:26:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Толкова е нежно, че дори въздишката при четене би отвяла като пухчета от глухарче тази "роса от сън"... Тук наистина трябва дори възприятията ни да вървят на пръсти, за да не нарушат словесната ти магия, Меги... Омагьосвай ни, омагьосвай ни... |
]
]
Re: 22 октомври
от Marisiema на 22.10.2017 @ 15:02:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Красиво! Налстина Октомври със всяка своя частичка върви назад. Началото ме очарова: "...край мен заваля съзерцание..." Привет! Истинска наслада е да те срещам тук. |
Re: 22 октомври
от secret_rose на 22.10.2017 @ 15:40:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Такава е есента - красива и съзерцателна... Притихва те, отнася погледа, сърцето, прегръща с една неосъзната, но плътна тъга...
И когато има и личен повод, както тук - Октомври е коронован :)
Благодаря ти @--;-- |
]
Re: 22 октомври
от ganima60 на 21.10.2017 @ 20:08:41
(Профил | Изпрати бележка) | Листата тихичко се смеят,
вятърът със тях се забавлява,
изведнъж замира буйната му страст,
щом птичка в клоните запява.
Здравей,secret_rose! Поздравления за стихотворението! |
Re: 22 октомври
от secret_rose на 21.10.2017 @ 20:23:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Тъй чудна се пробуди есента
наметнала извезана премяна.
Наляла плод, изпъстрила света,
джоголи по клонаците засмяна :)
И в мен нави гнездо, излюпи стих.
И този стих прохожда днес на воля.
От есенната обич дълго пих
и да пребъде тихичко се моля.
Благодаря Ганима @--;--
|
]
Re: 22 октомври
от leslieshay на 21.10.2017 @ 19:03:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Красиво и нежно :) Започвам все по-силно да се убеждавам, че от теб наистина не мога да очаквам по-малко. Владееш езика като магическа пръчка, с която създаваш не просто някакви илюзии, а съвсем живи картини. |
Re: 22 октомври
от secret_rose на 21.10.2017 @ 19:05:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Оставям му се... - откъсва се и диша.
Тази миниатюра е за Ванесса, която утре навършва 14 години. Опитай да посветиш стихотворение на Лизи :))) - дете, което е неочаквано и прелива като дъга над отнесените ти от обич очи и сърце.
Благодаря, Лесли @--;-- |
]
Re: 22 октомври
от leslieshay на 21.10.2017 @ 19:35:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Да й пожелаеш честит рожден ден и от мен! :)) |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 794
ХуЛитери: 3
Всичко: 797
Онлайн сега:
