автор: bbobbibgbs70

Когато те обичам от високо,
а ти ще се облягаш на дъха ми.
Приспи ме с нежност – събуди съня ни,
и ме закриляй с земната тревожност.

Забравили небето и земята,
във стъклен рай самотно се целуваме.
Дори не ни интересуват вече злобата,
интригите и жалката посредственост.

Със ренесансов блясък пият се очите ни,
докосват се извивките на пръстите.
О, аз ще бъда…! Влюбена светкавица,
а ти – гръмоотводът на съдбите ни…

2007