автор: erka

Протегни крилата си, Ангеле.
Има още накъде да пораснат.
Всички Тук сме... от някъде паднали,
носейки спомен за светлината.
И на теб ще поръкопляскаме...
Ще те изпратим с попътен вятър.
Литнеш ли веднъж, ще забравиш,
че ти е дадено... с давност.
После... Ще се прераждат песните
в тежки пиянства или молитви -
Бог никога не е слизал да ни попита,
колко високо пробихме душите си...