Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 699
ХуЛитери: 4
Всичко: 703

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy
:: Marisiema
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНай-тихите ми приятели
раздел: Поезия
автор: daro

До вчера с тях си пиехме ракията,
а днес вече редя възпоменания…
с вода и брашно,
и черна хартия.
Не, не ги превръщам в кумири,
моите най-тихи приятели!
Те си остават в душата ми –
драги и мили.
Набъбват лицата им смачкани
и сякаш, бистрите притоци
в белите вени се вливат.
Сухи дерета на бъдещи спомени,
дълбоко на глътки попиват.
Стискам зъбите,
мълча и почиствам
с изстискан мокър пешкир,
паметта им.
Моите най….


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.10.2017 @ 10:18:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 16:45:56 часа

добави твой текст
"Най-тихите ми приятели" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Най-тихите ми приятели
от libra на 17.10.2017 @ 22:22:22
(Профил | Изпрати бележка)
най-добрия ми приятел си отиде на 38г. от Хочкин и аз имам някъде написан стих за него, беше 18 януари с много сняг, беше много снежна зима в годината в която умряха много хора, поради което церемонията бе в 17.00, вместиха ни някак си, иначе трябваше да чакаме седмици, вървяхме на връщане през гробищата по алеята ние останалите мъже и аз, беше тъмно, нощ си беше, а около нас красиво снежно..какъв абсурд само..всичката тази красота на такова място...
липсват ми понякога, приятелите, родителите ми..хем знам че там където са е светло и добро, ама ей така най-човешки си ми липсват, извинявай, дарко, отнесох се в спомени :)
:)


Re: Най-тихите ми приятели
от daro на 18.10.2017 @ 13:34:24
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Ил!
Използвам случая да те поздравя, макар и със закъснение, за твоя рожден ден -
Бъди честита! :)

И аз имам идентично отиване(преди 10г) на един от най-добрите ми приятели, на който съм посветил стихотворение в първата ми стихосбирка. Но... никога не сме се разделяли. Предполагам, че и за тебе е същото.

"За моята обич не съществува условната граница на времето!"
/Богомил Гудев/

...(.)

]


Re: Най-тихите ми приятели
от libra на 18.10.2017 @ 21:27:26
(Профил | Изпрати бележка)
здравей :) трогателно благодаря, за честитката и най-вече, за това че си сетил за моя рожден ден..
от както миналата година майка си отиде не празнувам, тя се радваше че имам рожден ден, сега няма кой да се радва и аз си мълча и гледам тези дни от всичките тези дето познавам и дето много ме обичат дали ще се сети някой за мен :) е, звънна бившия ми съпруг на 16 и аз си викам, а! сетил се е, а той да иска услуга се обажда :)) както и да е..
още веднъж ти благодаря и да използвам случая и аз да те поздравя/ разбрах, че днес бил Ден на художника/ и да ти пожелая талантът ти да сътвори много красиви неща :)

]


Re: Най-тихите ми приятели
от daro на 19.10.2017 @ 10:53:42
(Профил | Изпрати бележка)
Благодар за пожеланието, Ил! :)

Спомням си със светла памет, онзи вдъхновяващ твой стих, който преди 2-3 години сътвори моето посвещение - "взаимно".

"...и колко си красива майко,
когато си отиваш..."

Мир на душата ѝ...

(ето, затова го обичам и се доверявам на този сайт... защото личния ни обмен не остава встрани от литературното ни битие)

Светлина в личния ти дом!

...(.)

]


Re: Най-тихите ми приятели
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 14.10.2017 @ 07:54:56
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотни метафори! Насладих им се *на макс*!

Мислено те аплодирам, daro!

(... и нека имаме приятели, които заслужават
да тъгуваме за тях... Амин!)



Re: Най-тихите ми приятели
от daro на 14.10.2017 @ 21:36:35
(Профил | Изпрати бележка)
Да, Бат Бой - те го заслужиха!

Аз няма да забравя
как потъвахме в очите
и вдигахме наздравица
с честта ни - Брате мили!

И това ли да го премълча -
да лазя в унисон
с модерността -
въздържан, хладнокръвен
и бездушен!?

Мерси ще кажа - не така.
Имам си тъга да измълчавам...
-------------------
Щастлив съм, че общувам и с други приятели, които го заслужават. Приятелството е висш дар.
Страданието е мерило за радостта.

Благодаря за съпричастието!

..(.)

]


Re: Най-тихите ми приятели
от mariq-desislava на 13.10.2017 @ 16:42:32
(Профил | Изпрати бележка)
С раковинения звук на вечността в думите ти стоиш в светлината, за да поемеш скалата, която от свода ще падне и ще разкъса ръцете ти, но не ще те забие в земята.{}


Re: Най-тихите ми приятели
от daro на 13.10.2017 @ 17:39:10
(Профил | Изпрати бележка)
Бря, бря, бряххх - как да те разбера ся, сестро! Не се на учи, че с простите се говори на "прост неук език".(А.Далчев) ;)

Иначе забелязваш, когато ме няма... когато съм пушече зимно в есенен ден. И върху ми, нищо не мож се стовари. :)

Готина събота и неделя за тримца ви! :)

...(.)

]


Re: Най-тихите ми приятели
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 13.10.2017 @ 11:04:23
(Профил | Изпрати бележка)
Каква образност, какъв жив израз на отминалото!

Неизпитата ракия
попива бавно
в почвата на спомените
за бог да прости


Re: Най-тихите ми приятели
от daro на 13.10.2017 @ 17:56:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодар за отзива, Лео!

Точно така - живо за отминалото, което не умира... само се изпарява като люта ракия и оставя ароматна, незабравима следа.

Душевният ми пешкир не може да измие телата и надгробните камъни, но ще съхрани паметта за моите най-тихи приятели... защото само божественост, при божественост отива - душа в душите им.

...(.)

]


Re: Най-тихите ми приятели
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 16.10.2017 @ 09:54:05
(Профил | Изпрати бележка)
Тук трябва да призная, че въпреки целия ми материализъм съм впечатлен от тая божественост!

]


Re: Най-тихите ми приятели
от daro на 17.10.2017 @ 14:22:54
(Профил | Изпрати бележка)
Признанието се отправя от усвоената човечност - в нея няма корист.
Тя е другото лице на любовта и има като небесен, така и земен произход.

Надявам се, да съм доловил правилно с-мислите ти, Лео!

]