автор: Angelche

Прегънах утрото на две
и го прибрах на топло
до усмивката, а по ресниците
проблясват капки…дъжд…

….дъжд по мократа паяжина
стича се бавно по разпилените мисли
побягнали да търсят своя път,
по разтопените капки чувства
размили се в локвите
на същият този отминал дъжд.
От джоба се подава слънчев лъч
да докосне мен и спомените.
А те са там
в пожълтелите страници на Вчера,
които вече прелистих и скрих
в моето кътче на миналото,
покрих го с есенни листа.
А тези падащи звезди в душите,
мечтите ни за Утре, сноп светлина,
лъч отронил се.
Прегърни ме! Да заспя,
да уловя момента, без минало,
без бъдеще,
единствено крещящото Сега.