 |  Малки думи ми идват наум тази сутрин.
Като капки, оставили тъмни петна
по паважа на вече отминало утро.
Като лъч от пробила света светлина.
И защото мълча, отминават сиротни.
Но нима ако вдигна за поздрав душа
ще изваят от моите спомени котва,
над която сърце и очи да снижа?
Та не съм ли един исполин от тревоги,
разорал без остатък живота си глух?
С думи бегли не се ли достигаше Бога -
този праведен, бесен за обич евнух.
Малки капки от мрак,
избледнели в дланта ми
са словата, избили по мен в здрачина.
И от багрите, меко покрили деня ми
се рои тишина.
Се рои тишина...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 321 четения | оценка няма |
показвания 36044
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Нищета" | Вход | 6 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нищета
от Marisiema на 04.10.2017 @ 09:20:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъжно, горчиво, но е и моята истина. Четох, сякаш усетих капките от мрак и тая, покрила света ми, тишина. Браво, Sekret! Нека е по-ведър денят ти! |
]
Re: Нищета
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 04.10.2017 @ 09:08:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Валсираш с емоцията и с тези малки думи "като капки". Танцувам и аз, подвластна на твоята уникална Поезия... Оставам без дъх и не искам грубият свят да ми отнема удоволствието с ежедневните си заповеди. Искам да плувам в прегръдката на твоето настроение и край мен, и в мен да се "рои тишина"... |
Re: Нищета
от secret_rose на 04.10.2017 @ 21:24:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не ти ли се е случвало... когато съзреш дивната красота навън просто да се почувстваш излишна. Тежка, трудноподвижна, излишна. Вредна. Дишаме, а въздухът умира - толкова сме. Миналата нощ някакъв ненормалник отровил две улични кучета в нашата махала, и се гаврил с едното - разкъсал го, овесил го на една ограда. Вече е арестуван, всички хора се вдигнаха, полицията го крие, иначе ще бъде пребит сигурно. Ще бъде наказан. Тук никой не наранява беззащитните безнаказано. И все пак - ето ни - човечета като кибрит, все за нещо скачаме, все някого нараняваме. Дишаме, и дори въздухът умира. И какво да са думите, ако не мрак. Освен мрак, какво да роди мрака...
Благодаря ти, че си наоколо, и прости мърморенето ми... |
]
Re: Нищета
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 05.10.2017 @ 12:30:42
(Профил | Изпрати бележка) | Ти си най-милото мърморанче, което душата ми би слушала ненаситно с ококорени очи! Не спирай, моля те... винаги имаш с какво да осветиш мислите ми и да усетя човешката ти близост! Чувствам се така, все едно си на една педя разстояние от мен и те познавам отлично много отдавна - почти сестрински...
Значи и там се проявяват балканските нрави - кибритлийство, озвереност, необходимост някого да нараниш... Добре че я има и другата страна - на освестените, милозливите, очовечените. Това равновесие е така нужно на всички ни!
Знаеш ли, че ми даде с коментара си начало на две бъдещи мои стихотворения?! Едното е "човечета като кибрит", а другото -
"дишаме... и въздухът умира". Ще поработя върху тези мисли,
очаквам да се роди нещо поетично, макар поводите да говорят, че ние постепенно загиваме...
Благодаря, че те има и те познавам виртуално, Меги! Протягам една почти сестринска прегръдка през Босвора към теб... |
]
Re: Нищета
от secret_rose на 05.10.2017 @ 21:17:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Можели да не се - у всеки човек има и добро и зло. В Турция разказват на децата, че на раменцата им са седнали две ангелчета - едното от белия свят, другото - от тъмния. Трябва да решиш с кое от тях да се сдръжиш, защото не може и с двете. :)))
Много се радвам, че те е вдъхновило нещо... и първото стихотворение се е получило чудно, само мъничко тъжно... затова, съвсем без връзка с него, сложих там по - ведри рими, за да те усмихна @--;--
|
]
Re: Нищета
от rady на 03.10.2017 @ 23:25:26
(Профил | Изпрати бележка) | Остави тишината да влезе
в твоя дом, изтъкан от надежди...
И ще можеш да слушаш как бият сърцата
на птици, на сърни, на таралежи...
Как листата шепнат, сбогувайки се със дървото...
И няма да ти трябват малки думи, даже никакви думи няма да ти трябват...
|
]
]
Re: Нищета
от secret_rose на 04.10.2017 @ 00:18:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Мисля, Тенисън...:
Дете, което плаче в нощта. Дете, което плаче за светлина. И е без език, но плаче...
Този нежен отзив ми извиква болезнени асоциации. Нали Руми ми натиска главата надолу и ме кара да се поуча от окапалите листа - някога и те са гледали света от високо... Всъщност, не знам дали е Руми или съм аз.
Благодаря ти @--;-- |
]
Re: Нищета
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.10.2017 @ 22:20:13
(Профил | Изпрати бележка) | Пълзят светлинки на приливи и лекокрили отливи по шагреновата кожа на битието ни. Побързай, момиче. Не брой вдишванията си, защото всяко едно от тях намалява бъдните целувки, които може да подаряваш, подобно на малка цветарка с ожулени колене, и всяко едно те приближава до закътаната полянка с тъмнокрили макове, където ни очаква края на всички пътища. Не унивай, дори да сивеят сенките на чайките и да жалеят слепите облаци за слънцето, което никога не са виждали, но което е тяхната най-истинска жажда. Тишината е нашият оре(о)л, а ние всички сме богове загубили силата да разкъсат веригите, приковаващи ни към скалата на собствената ни ощетеност...
Обичай, плачи, късай и лети... Та, кой не е бесен за любов?
Леле :) : Като лъч от пробила света светлина.
А аз имам: Ще се срещнем със теб под лъч светлина,
трудно пробил през плътта на листата...
Много ми е близко всичко тук. Ама много... |
Re: Нищета
от secret_rose на 04.10.2017 @ 00:15:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | На долната земя е студено. Няма никакъв огън. Само изкуствена светлина. Не можеш да подгрееш перото на нея. Ако все пак повярваш и разпалиш личностната си клада, когато всичко изгори, от пепелта не можеш да отрежеш петичка, прошепне ли ти в полета нагоре "Пиу" и "Га".
А ние къде сме, Еллинг? |
]
]
RE: Нищета
от mariq-desislava на 03.10.2017 @ 21:20:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Голямо огорчение и безверие зрее тук, но това е необходим етап, поне така мисля аз.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 882
ХуЛитери: 6
Всичко: 888
Онлайн сега:
