Един суфи през времето пътува,
отвъд времето душата му гори,
и с живо слово, мъдрост той лекува
през истини, духът му се откри.
Благословен живот в жертва,
към запад мост духовен сътворил,
а толкоз млад смъртта го е поела,
Божествения свят го възкресил.
Ватанският език е съвършена мярка,
да хармонираш висши светове,
да чувстваш, виждаш, и усещаш
хармония космична преживе.
Музиката му с най- светлата диря,
дарява висша мъдрост от безкрайността,
a любовта на Шакунтала минала,
чрез изпитания до Божествената красота.
Пътят на човека е сияние,
осмислено и в жертва за света,
и многоизмерното страдание,
е красота неземна в Вечността.