автор: konstantin_lakov

Кварталното кафене беше претъпкано в горещия летен следобед. С неохота се насочих към единствения празен стол на маса с трима души и попитах дали мястото е свободно. Възрастният мъж с брадата не ми обърна внимание, двете момичета с вид на студентки му говореха нещо, едната ми кимна усмихната. Веднага ми стана симпатична.
– И какво сега? – тъкмо питаше другата, дрънчейки разпалено с гривните по ръцете си. – Вие сте гадателят, вие ми кажете!
Седнах и си запалих цигара. Огледах се за сервитьорката, но никаква не се виждаше. По липса на друго занимание се присъединих към разговора в ролята си на пасивен слушател.
– Кажете де, нали твърдите, че сте гадател!
– Гадател съм – кимна мъжът.
– Гадайте тогава!
Мъжът отпи от коняка си, после се загледа в чашата с кафе, която му бяха подали. Изглежда нещо в утайката на дъното го развесели, след това се намръщи.
– Аз съм мълчалив гадател – изтърси накрая.
Момичето зяпна. Другото не можа да се сдържи и се изсмя. Аз успях да замаскирам смеха си с кашлица.
– Да-а – проточи мъжът. – Няма по-мълчалив гадател от мен... така че млъквам.
– Е, много хубаво – ядоса се момичето с гривните. – Как гадаете тогава?
Мъжът се замисли.
– С големи усилия? – предположи той. – Да, именно. С много големи усилия. Даже боли понякога. Ей тук, в областта на дуодендума – посочи някъде към корема си. – Но вие едва ли питахте за това, какво изпитвам, когато гадая. Питахте как гадая, като съм, хм... мълчалив гадател.
– Правилно! – сърдито се отзова жертвата на гадателя.
– Ами гадая, както ми падне. На боб, на грах, на чаени листа, на листа от тапиока, както и на корени от маракуя, ако ви се намират...
– Не ми се намират! Пък и не питах с какво гадаете, а...
– Също на карти таро, на И Дзин, на телефонния указател на Долни Дъбник, на рождена дата и хороскоп...
– Глупости – намесих се неволно и тутакси съжалих. – Не смятах да ви прекъсвам разговора, извинете ме. Но на хороскопите не може да им се вярва – причините са очевидни.
Мъжът кимна, заинтригуван. Приех го като окуражаване да продължа. Все пак потърсих позволение в погледите на дамите и ми се стори, че поне от едната го получих. От другата, онази с дрънчащите гривни, не съвсем.
– На първо място, няма как разните планети и ъглите между тях да влияят на всеки, който мърда по земята. Прекалено далече са, за да има причинно-следствена връзка. На второ място...
Сервитьорката най-после дойде и се поинтересува някой ще иска ли нещо. Дамите си поръчаха сок и кафе, гадателят предпочете да повтори коняка, а аз реших да си взема джин с тоник.
– Защо?
– Какво защо? – въпросът на гадателя ме озадачи и в объркването си помислих, че пита за избора ми на джин.
– Не питам за джина – каза той и за първи път ме погледна. – Защо търсите причинно-следствена връзка между хората и планетите?
Не разбрах въпроса.
– Вижте – заговори гадателят, – сами по себе си небесните тела, разбира се, не влияят върху прогнозите в хороскопите. Те просто са най-точният часовник, достъпен на астролозите от древността до днес, и показват времето, по което има да се случи едно или друго събитие. То така или иначе си се случва. Но не защото Сатурн се намира на някакви градуси от Марс, на други от Луната, на трети от Юпитер. Също както утрото настъпва в определен момент – а не защото минутната стрелка на часовника сключва еди-какъв си ъгъл с часовата стрелка.
През това време сервитьорката дойде с поръчките и, както можеше да се очаква, сервира джина ми на момичето, което досега беше мълчало. Размених го с кафето ѝ, докато обмислях идеята и си палех цигара.
– Хм... това наистина леко променя нещата – наложи се да призная.
– Отплеснахте се, ама аз нищо не ви разбирам – прекъсна мислите ми досадницата с гривните. На нея пък ѝ бяха сервирали тоника ми и вече беше отпила от него. Сокът ѝ се оказа лимонов, така че не протестирах. – Ще ми гадаете ли сега, или няма?
– Е, щом настоявате – измърмори гадателят. – Дайте ми само минутка.
– Добре де – включих се пак, защото междувременно бях открил слабо място във версията му. – Но днес имаме суперточни часовници. Кому е нужно астролозите да дрънкат всякакви дивотии за Нептун и Плутон?
– На никой часовник, колкото и точен да е, няма как да се отбележи цикъл от седемнайсет години, три месеца и двайсет дни, съгласете се. А точно през такъв интервал Сириус Б се пада на една и съща позиция в перихелия с Марс и тогава е наложително някои хора от кардиналните знаци на зодиака да избягват газираните напитки от два следобед до към три-три и половина.
– Това пък защо?
– Защото ще се сдобият с твърде конфузно стомашно разстройство и ще пропуснат важен ангажимент.
– Дрън-дрън – все така ядосано се намеси нашата събеседничка. – Хайде гадайте ми най-после. Ще го взема ли държавния изпит, или пак ще ме скъсат?
– Извинете ме за момент – помоли гадателят и се обърна към нея. Отпи от коняка, после бързо погледна часовника си. – Хубаво, вече може да се говори. Ще бъда пределно лаконичен, защото нямате време. Вие сте зодия рак, държавният изпит започва след осем минути и сте точно на осем минути от университета. Може да успеете, ако се позатичате. Сириус Б е почти в съвпадение с Марс, а перихелият...
– Олеле! – подскочи студентката. – Че кога стана три! Чао, Теди, после пак ще се върна, тук ли сте, пожелай ми успех, нали сте тук след час-два? – награби чантата си и хукна.
Гадателят помълча за секунда, сви рамене и отново се извърна към мен.
– Добре. По първото ви възражение, мисля, стигнахме до консенсус. Какво беше второто?
Откъснах поглед от студентката, която вече се смаляваше в далечината и опитах да събера мислите си отново.
– Второто ли... а, да, ето. Нали разбирате, че е просто нелепо – ако хороскопите по вестниците и в интернет бяха вярни, това би означавало всички козирози в един и същ ден да имат късмет в работата, всички риби непременно да ги очаква печалба от тотото, всички лъвове дружно да отлагат пътуването си до морето, защото ще спукат гума...
– Прав сте – прекъсна ме гадателят, – наистина е нелепо.
– Тогава?
– И обяснението е – хороскопите не се пишат за всеки. Прогнозите им са валидни само за малко на брой конкретни хора – все мълчаливи гадатели. По тези краища сме не повече от дузина, горе-долу по човек от зодия.
Изгледах го зяпнал.
– Вие, например, сте козирог. Не, не съм ясновидец. Отгатнах по това, че от тази зодия нататък започнахте да изброявате. Ето ви днешния вестник, вижте какво има за вас в хороскопа.
Той допи коняка си, подаде ми вестника си, остави една банкнота на масата и се изправи.
– Пак ще се видим. Вероятно ще имате доста въпроси.
Гадателят кимна учтиво към внезапно смалилата ни се компания и си тръгна.
Взех вестника и извинително погледнах към съседката си по маса. Тя се усмихна с разбиране. Намерих страницата с хороскопите и внимателно се зачетох.
„Козирог: Току-що останахте насаме с Теодора, зодия скорпион, и се правите, че не я забелязвате. Това е глупаво. Я се стегнете, че ще вземе да си тръгне. Поръчайте си още един джин за кураж, а на нея вземете карибски коктейл (това е бял ром с кюрасо, невежа такъв, тя много го харесва). Луд късмет извадихте, че сервитьорката даде лимоновия сок на вас, а Мимето изпи вашия газиран тоник и в момента си има много сериозен проблем. Впрочем, проблемите на Мимето не са ваша работа. Размърдайте се де, какво чакате. P.S.:) И да си пазите дуодендума.“
Вдигнах поглед от вестника и забелязах, че сервитьорката пак е дошла и нещо ме пита.
Изкашлях се, за да си прочистя гласа.
– За мен още един джин. С лимонов сок.
Обърнах се към Теодора, зодия скорпион, като силно се надявах усмивката ми да изглежда естествена, а не, предвид случилото се, налудничава.
¬– Какво мислите за един карибски коктейл. Може ли да ви почерпя? Така и така трябва да чакате Мимето. Теди, нали така се казвате? Приятно ми е, Ники. Зодия скорпион сте, нали?
Как познах? Ами Теди, аз напоследък, май се оказва, също съм мълча... исках да кажа, все още не особено мълчалив гадател. Не и днес точно.
Но от утре започвам да работя по въпроса.