автор: wingless

Не бързат уморените стрелки,
а дните сякаш вечно недостигат.
Превръщат се във спомени - дали
защото само времето не спира.

Безмълвно,като всяка тишина
оставена в изгубените срещи
и се подреждат в земните неща,
различно от човешките надежди.

Като приятел ги посрещам аз,
отворил своя дом за непознати.
След спомените някой ден и нас
септемвери,като птици ще изпрати.