...така внезапно се заесени.
В очите ми.
Във пръстите.
На прага...
Премръзнало
като бездомен стих
е отлетяло лятото...
Преди ятата.
И под стрехата ми
вали...
Вали тъга,
напук на всички
шарени чадъри,
а слънцето -
откъснато глухарче,
линее боднато
в ревера на октомври...