автор: marisiema

Изсипа се непоносима жар.
Не можеш даже дъх да си поемеш.
Навярно Господ ни показва що е Ад,
или пък там е още по-свирепо...

Изпече се земята, погрозня.
Природата навлече сива рокля.
Дори реката сви се, изтъня,
забави ход, измъчена, покорна.

А слънцето повлече ален лик,
изниза се полека и потъна.
Но дълго над главите ни гори
запаленият и нестихващ огън.

Луна свенливо вдигна тънък стан,
очи завила в облака накъдрен.
Кой дявол я захапа с мощна паст,
че днес е като счупен сърп захвърлен?

Настана пламнала във огън нощ.
От тежка жажда стене и Земята.
Ако това е светло лято, с целия разкош
дарявам го и искам свежия си вятър!...