автор: SylviaMak

Забърса го в бар “Неон” – единственото място в града, където човек все още можеше да се напие и да се изчука в тясната тоалетна. През деня помещението беше празно; след полунощ, край металната врата се прокрадваха сенки, оглеждаха се и се вмъкваха вътре. Появяваха се пак едва призори, с неуверена походка, като нощни пеперуди, изпълзели на дневна светлина.
Прекрасният нов свят бе стерилен като медицинска манта и също толкова скучен: свят без секс, алкохол и дрога. Бебетата се зачеваха в епруветки, от тях израстваха добре възпитани мъже и жени, които казваха “Благодаря” и “Моля”, и внимаваха да не се докосват.

Тя отпи и се замисли. Напоследък се чувстваше особено. Ходеше по събранията и ръкопляскаше когато трябва, а ѝ се искаше да се скрие някъде и да плаче. Опита се да поговори с една от колежките си; жената хладно я посъветва да се обърне към някой Отговорник. Повече не повдигна въпроса. Отговорниците я плашеха – носеха бели униформи и се грижеха гражданите да имат само правилни мисли. Използваха лекарства, за да откриват неправилните – и да ги елиминират.

Мъжът ѝ се усмихна и вдигна чашата си. Усмивката му беше топла, по детски открита. Тя му кимна, след миг вече седяха заедно. Гледаше устните му. Довършиха бутилката, тя усети дланта му върху бедрото си. Наведе се тромаво и го целуна. Когато сложи хапчето в устата ѝ, примижа и преглътна. Ръката му се задвижи – нагоре-надолу, нагоре-надолу..

Събуди се бавно, на тласъци. Бяло. Всичко беше бяло: таванът, стените. Прокара език по устните си, набъбнали от алкохола. Опита се да стане, но осъзна, че е вързана за леглото. Страхът я затисна като скала и тя тихо изскимтя.

Към нея се приближаваше силует. Разтвори очи и се напрегна, за да го види по-добре.
Бяло. Мъжът беше облечен в бяло. Той ѝ кимна и се усмихна. Усмивката му беше топла, по детски открита.