автор: tearfly

Затварям вратата. Залоствам я. Искам да те изтрия. Да те загубя. Да знам, че те няма. Мразя те. Очите ти – зелени слънца - ме дезактивират. Косата ти е пееща Медуза.
Устните – съвършената хармония. Какви са ти очите без мен? Зелени? Моите са все същите – на отегчен от живота мъж. Влезе с трясък при мен. Бях твоята метростанция. За малко. Така правят жените, които убиват и пътуват без билет.
Сега те разхождам в онзи мрак, от който ме извади за малко. Светлината ти в тунела угасна. Пак съм сам. Нищожен и обречен да съм само една твоя метростанция.
Животът е кучка. Зловеща и изтощително безпощадна.
Дали остана нещо от мен? Да. Остана споменът за теб. Мургавата ти кожа я поглъщам в сънищата. Остана онази разходка, за която мечтаехме, но никога не осъществихме.
Там аз съм само твой. Дишащ.
Купих ти червило. Размазваше го по устните ми. Всяка целувка беше вечност. Вечност като теб. Изгубена вечност, където аз нямам място. Скрих се от този живот.
Наливам си уиски. Ръката ти се плъзва по бедрото ми. Всичките ми атоми възкръсват. Сядаш на лявото ми коляно. Ръката ми се плъзва по гърба ти. Слушаме джаз.
Сега пръстите ми прескачат по прешлените ти и настръхваш. В предишен живот си била дракон, а аз - огънят в гърлото ти. Зърната ти очертават черната рокля. Белите перли се търкалят на пода. Превръщам се в хищник, гладен за всеки милиметър твоя плът.
Казваш „Наздраве.” Музиката свършва. Аз съм сам. Ти си вътре в мен. Казах ти, че съм хищник.
А уж залостих вратата…