автор: yotovava

Сънуват ли дърветата понякога,
че могат да танцуват като жерави?
Аз не успях да се сбогувам с лятото
и златен пепелак посипа хребета.
В коварната разделна нощ на август
изгубих се сред тъмните им стволове.
И шепоти на демони и ангели
обгърнаха ме с ласки и със стонове.

И нямаше кого да питам в мрака
вълшебството кога ли се е случило,
звездите как ли слизат на земята ни
и светлините си превръщат в ручеи?

И виждах само дъбове гиганти,
окови счупили, с кървящи глезени,
брезички крехки със снаги от алабастър,
да плуват в звездното небесно езеро.

Ръждивите им парцаливи патини
по хълмове и по била се свличаха.
И всички те – величествени, царствени,
на сенки Божии ми заприличаха.

Светът е друг – и не такъв го помнеха
владетели на пръстена и времето.
Водата беше още с тънки корени.
И нямаше ги, нямаше човеците!

Измамни сънища – така пленителни!
Секачите, които дълго дебнеха
със стръвните си за дървесна кръв секири,
пъплят на пълчища и с душици дребни.

Разстрелва тишината с боязлив картеч
един кълвач, изгубил ориентира.
Залутал се след след яростната сеч
в осакатените, умиращи баири.

Стърчат озъбени ранени дънери
и с неми викове бодат зениците.
Тук няма вече как да се завърнат
бездомните и осиротели птици.

А ние безучастно наблюдавахме
с претръпнали очи на сити зрители
как тежко се сбогуваха с крилата си
родените да бъдат победители!