автор: kali

Когато студеният свят ме
тъпче с тежките си нозете,
само ти ми подаваш ръка.
Ледено безразличие,хладните
погледи,кръвожадната реалност,
скрити зад изкуствени лица...
Ти си моята пътеводна звезда,
която ще превърна в божество,
а любовта ти-във религия.
Защо е тъй студено в този
свят дори,когато слънцето
суши земята?..
Къде изчезна обичта?
Останаха трошици,които
те превръщат в просяк.
Толкова дълго се молех за дъжд,
а падна мълния страшна...
Само в теб виждам светлина
и само ти си моята икона.