Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: meralmeral
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13688

Онлайн са:
Анонимни: 70
ХуЛитери: 6
Всичко: 76

Онлайн сега:
:: Albatros
:: SylviaMak
:: kameja
:: pastirka
:: ambrouse
:: Elling

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2017 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБара и мост
раздел: Произведения за деца
автор: LeoBedrosian

басня

Имало една река. Реката, честно казано си била проста бара. Малка, затлачена и тъжна. Над барата провисил сухите си греди висял мост. Та тези, двамата: моста и барата били приятели.
Стари и тъжни приятели. Никой не можел да каже, кой от двамата бил по-тъжен. Дали малката баричка, която летос често пресъхвала, или стария дървен мост, който с всяка изминала година окапвал, а напречните му дъски все повече оредявали.

Едно време мостът водел до старата воденица, от която вече нямало и помен. Затова, освен някой овехтял рибар вече никой не минавал по него.

- Ех, друже – проплакала баричката в късното лято преди водицата ѝ съвсем да престане да се просмуква измежду облите камъчета – никому вече не сме нужни. Добре, че вчера изхвърлиха оная спукана гума в дерето ми, та да усетя , че съм полезна още за нещо, пък макар и за непотребни боклуци…

- Ох, како – изскърцал стария мост – на мене ли го казваш! Видя ли онзи ден как Минчо-рибарчето щеше да пролети изпод гнилата ми напречна дъска. Беше седмата, останаха само шест. Ама и те скоро ще се строшат. Викам му аз на рибарчето: Не стъпвай тука, батковото, недей! Ама то нали не ме чува и стъпи. Без малко ръждивия пирон да го ръгне в прасеца.

- Да го пита човек къде е тръгнал, като в мътната ми водица най-много някоя крастава жаба да се завъди. Не съм виждала рибица от десетилетие, а той все хвърля въдицата си във вира под скалата.

- Беден човечец е Минчо, завалията. По-беден от нас с тебе. А има три гладни гърла да храни. Какво да прави…?

Така си хортували нашите приятели и оплаквали нещастните си съдби, когато една година пролетта се разсърдила. Не на шега се раздухала, събрала всичките си черни и грозни облаци. Пък като заваляло, сякаш небесата отприщили хилядите си язовири. Мътни води се събрали и като луди хали се сурнали по невиждалото от десетилетия такова чудо речно корито. Изведнъж нашата бара се преобразила. Събрали се сърдитите ѝ води и ударили със всичките си сили бедния мост.

- Сърдиш ли ми се сестро!? – едва успял да проплаче той и без всякаква надежда подал на невижданата стихия – Отдавна трябваше така да стане и ето че стана. Пожали барем Минчо, мене не ме мисли – изохкал за последно моста и двете му греди заплували по бурното течение.

Послушала го барата, която за един миг се преобразила в река. Пощадила Минчо, завалията, че даже и с риба го нагостила. Стената на язовира, по-горе срещу течението ѝ не издържала и се пропукала, та бая риба заплискала по коритото ѝ. Нахранил Минчо гладната челяд и себе си, пък и продал някоя риба на пазара в близкия градец, та и някоя парица скътал. За черни дни, които не липсвали. Пък като се оттекла водата нарамил секирата и отсякъл два дълги и прави клена от гората. И нали бил майсторит сковал нов и здрав мост на мястото на стария.

- Здравей рекичке! Щеш ли да си похортуваме? – усмихнато подхвърлил новия мост и се заперчил с рендосаните си напречни дъски, които греели на късното слънце.

- Ща ми, що да не ща – пропяла реката и весело заплискала с бързейчетата си надолу.


Публикувано от viatarna на 11.09.2017 @ 20:50:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.09.2017 год. / 15:55:04 часа

добави твой текст
"Бара и мост" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Бара и мост
от mariq-desislava на 13.09.2017 @ 20:30:19
(Профил | Изпрати бележка)
Добър си в този жанр и още как.:)


RE: Бара и мост
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 14.09.2017 @ 08:56:25
(Профил | Изпрати бележка)
Коментарът ти е чест за мен!

]


Re: Бара и мост
от IGeorgieva на 12.09.2017 @ 23:04:35
(Профил | Изпрати бележка)
Сладкодумно разказваш, Лео, и поучително!
Много хубава басня!

Поздрави!

:)


Re: Бара и мост
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 13.09.2017 @ 11:14:06
(Профил | Изпрати бележка)
Сладко е да чуя такъв отзив, Ирена!

Благодаря ти!



]


Re: Бара и мост
от doktora на 12.09.2017 @ 17:37:31
(Профил | Изпрати бележка)
О да! Любовта подмладява и преражда!
Обичам да чета писанията ти, Лео, мили са ми, Човеко! Бъди!
Никос :)


Re: Бара и мост
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 13.09.2017 @ 11:14:57
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък обичам да ме коментираш, Доки!

Благодарности, приятелю верни!

]