автор: victo

Бях непокорна и дива,
(заслужено носех вина).
Оставях живота да открива
желаното в случайността.
Не можех да изчаквам
момента, подходящо
да използвам мига..
Затова все очаквах да има
някоя чужда ръка.
За мен любовта бе
надежда и порив,
и мисъл една,
докато не срещнах
мечтата, сбъдната
бе и с крила!
Сега по-леко отвсякога
с любовната радост
забравям стремежите
делнични
надмогнати в мен.
Не съм непокорна и дива,
вината не държи ме във плен.
Страхът вече го няма,
неспокойството за утрешния
ден-отмина, и чути са
молитвите ми, богато възнаградени
с благословии ден, след ден.

Обичам живота тъй създаден
за две души във плен!