автор: FFortuna

Не подхождам на твойта трапеза,
все я карам на хляб и вода.
Събери ми трохите си с плесен.
Нагорчават огризките, да.

Остави ми от въздуха глътка,
подхвърли я до външния праг.
Забранено е, знам, да съм вътре,
пестеливо да дишам, със страх.

Ако имаш животец излишен,
поочукан и мъничко стар,
подритни ми го в мръсната киша.
Ще го взема, за мене е дар.

Съвестта ти – от нея не искам,
че е твърда, не става за сън.
По размер ми е някак си ниска.
Предпочитам да бъда навън.