автор: Marta

Когато Господ давал е таланти,
за мен въобще не се е поскъпил.
Направил ме духовно елегантна -
личи по глезените ми в ампир.

Изсипал ми две кофи поетичност.
Голяма туба музикалност ми налял
и за да бъда пълна с музи личност
добавил рисувалност - цял чувал.

Туй артистичност, гласовитост,
пък паметливост, превъзходен вкус -
натъпквал с божията упоритост
тъй както тъпче се тълпа във автобус.

Пространството не стигнало.
Човекът
е тесничко скроено същество.
За толкова таланти със рулетка
наложило се да ме прекроява Бог.

Кроил и мерил - сторил ме широка,
едно бароково ме майсторил.
Да съм висока? Ъ-ъ! Не съм висока.
Три табуретки и един кадрил.

Поколебал се е - да бъда ракла
или пиратски (за съкровища) сандък.
Да не помислите, че се оплаквам?
Усмихвам се широко. В пълен кръг.