автор: Angelche

И потъвам в морско синьо
на изгряващо слънце в лъчите,
държа в ръцете си раковина
донесла нежния шум на вълните.
Не можах до морето да стигна
на прибоя тих до скалите,
всичко това до мене достигна
на добър приятел с очите.
Той на брега за мен постоя
и в хоризонта дълго се взира,
там слънцето от водата изгря
и в шепа за мен миди събира.
Усетих как мирише морето,
усетих с краката топлия пясък,
полетяла след бриза в небето,
чух на чайка тъжния крясък.
Щастлива съм, че усетих морето,
че по пясъка боса вървях
благодаря на момчето, което
ме докосна с усмивка до тях.