автор: kameja

Сред пясъчно надиплените летни дни
едно очакване си вееше с ветрило,
отпъждаше нахалните мухи,
те сякаш във главата му бръмчаха.
Преливаше от пусто в празно размисли.
Не можеше да разбере защо
във пясъците е заседнало,
защо не може да потегли,
защо не вярва в предстоящо сбъдване.
Опитваше да кърпи парцаливата си дреха,
а Времето иглите и конците му крадеше
и кръпките оскъдни от надежда.
Накрая спря безцелното кръжене,
захвърли дрипите разкъсани по вятъра
и в езерото на небето скочи.
Там дълго плува в течна светлина,
пречисти се, навън излезе
и се разля нанякъде като поточе.