автор: misteriavechna

Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.

Сол лепи по жадна кожа,
препотила струи жар,
къс гореща ламарина
е сърдечният юлар.

Пиковете се задъхват
ненормирани израстват,
гневовете темперират
и вибрират в мараня.

Талази жупел търсят
сянка под изсъхнали дърва,
мързеливо се разтягат
в русло на пресъхнала река...

Воден пост мори тревите,
чупят снаги и пращят,
молитви мокри пеят щурците,
а Слънцето е единствен
и надменен господар.