Във часове на тихa будност, ще те мисля
и като звук във твоя сън ще се разлистя!
Неуловимо идвам в твоята представа,
като присъствие, което в теб остава!
Във часове на будност, ще съм неизбежност
която искам да превърна във потребност!
И с непривичност всеки път те доближавам
за да ти кажа тихо, че ... те обожавам!
Във часове на будност, ще те наблюдавам
и от безпаметност до теб ще се смалявам,
докато стана малка точица, подвижна
която ... само през сърцето ти се вижда!
Във часове на будност, нека да ме има
за да изглеждам през нощта неотразима!
До неподправеност във теб се проектирам
и като обич ... до реалност се разкривам!