Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 6
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: rajsun
:: vlakant
:: Albatros
:: marathon
:: botyofentiev
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТъмни реки
раздел: Избрано проза
автор: giro

Реката беше застинала като огромно, протяжно парче зелена слюда, гънещо се между двете длани на тропическата гора...
Тук-там по нейната стъклена повърхност се появяваха малки кръгчета, а от време на време и по-дълги или по-къси водни черти, непредизвикани от нищо видимо; понякога се чуваше плясък като на нещо малко, изпуснато във водата, а по-рядко се чуваше и доста по-плътен воден звук – все свидетелства, че животът в хранителната й пазва не е спрял, както иначе изглеждаше на повърхността. Птичата глъчка беше спорадична и кънтеше тъй, сякаш идеше от затворено помещение. Далеч, далеч назад – за да се чуе, трябваше усилие – над устието на реката боботеше автомобилното шосе.
Съскащият шепот на гъстокосата тръстика смущаваше гребеца с усещането, че е обект на явно неодобрение. Рунтавите, масленозелени корони на дърветата, изгърбени над бреговете, оцветяваха водата под тях в бездънно черно. Човекът бързо връщаше каяка в средата на реката, колчем неговата разсеяност откланяше нелепо оранжевата лодка към тази тревожна тъмнина.
Гребеше спокойно и не бързаше, тихо потапяше лопатата на греблото напред към носа на лодката и с плавно движение го издърпваше докрай назад, изпъвайки напред гърба си. Отляво, отдясно, отляво... Топлата вода капеше от греблото по ръцете му и те бяха омекнало мокри. Той се унасяше в ритъма и забавяше иначе препускащите си мисли; съзерцаваше водата и се опитваше да забрави, че е чуждо тяло в древния й организъм.
Подмина едно чисто бяло и напълно оголено дърво. По безбройните му разклонения злокобно бяха накацали черни корморани. Побелялата трева около ствола и едрите бели петна по ракитака околовръс развенчаха тайнството. Лодкарят се усмихна на закачката – в корморанската тоалетна вече нямаше магия. Доловили сякаш човешката ирония и обидени от нея, птиците кресливо се разлетяха. Тяхната демонстративна какафония върна мислите на каякаря към човешката тълпа, но едва секунди по-късно речната тишина отми шлаката...
Отляво, отдясно... Раменете на човека не бяха уморени, държеше греблото хлабаво и гребеше с лекота; каякът се плъзгаше мазно и безшумно в тъмнозеленото желе. Теоретично напредваше срещу течението, но течение практически нямаше.
Слънцето започна да се спуска косо вдясно и карамелизира облаците над Странджа в лятното небе; като отприщен от небесния бент, по течението на водата се спусна с все по-интензивна наситеност залезният оранж. Гребецът се сети за магическата играчка на дъщеря си, през чийто пластмасов окуляр се виждаха сменящи се разноцветни картинки и се усмихна при мисълта за нея. Асоциацията му победи покоя и той – все така усмихнат, си представи как в този момент детето му обгрижва куклата си Петя, подготвайки я за живота извън яслата.
Прозирният оранж за минути премина в плътно розово, а синевата посивя. Розовото се пресече със сивото и се удави под гладния хоризонт. В мрачната вода пред носа на лодката – като от детско фенерче - се появи мръснобяла светлинка. От няколко дена луната финално пълнееше и сега оглеждаше резултата в реката. Лодкарят подкара каяка така, че все да вижда този вълшебен светлик без да го удавя във фарватера.
Стана кафяво навсякъде, а малко след това – черно. Един огромен кефал с истеричен плясък направи три-четири скока пред лодката и сребърната му люспеста снага за няколко мига превърна пейзажа в черно-бял. Всеобхватната тъмница и поваленото напреки реката разклонено дърво дадоха знак, че е време за връщане. Клоните му – по-тъмни от въздуха – с пъдарска непреклонност гонеха натрапника от реката.
Човекът потопи греблото до левия борд зад гърба си, задържа го в черния речен сироп и лодката направи бавен поворот на 180 градуса. Загреба обратно с бързи и силни движения. Вятърът от изток зацелува лицето му, а появилите се насрещни вълнички тихо примляскваха под носа на каяка.
Сега вече бързаше. Бързаше да напусне този свят така, сякаш снимката, направена с висока скорост на затвора, можеше пак така да изчезне от паметта му.
Там, близо до песъчливото речно устие, където песента на нощното море поглъщаше тишината на предалата се река, а автомобилните баритони увенчаваха самодоволната цивилизация, го чакаха дяволитият звън на смеха и чорлавата коса на щерка му. Искаше да я прегръща и да бърбори глупости с нея. Искаше тя сама да разбере, че тъмната река в очите му може да бъде също така красива, както блестящото пълнолуние в нейните...
Бързаше.


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.08.2017 @ 09:20:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   giro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.05.2021 год. / 18:24:16 часа

добави твой текст
"Тъмни реки" | Вход | 7 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тъмни реки
от anaangelova на 19.10.2018 @ 21:40:53
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми, много хубаво разказано:)


Re: Тъмни реки
от Markoni55 на 04.05.2018 @ 19:09:04
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам дали ти е от художествената гимназия, ама си рисувал с думи толкова образно. Потънах в твоята река...


Re: Тъмни реки
от zika на 04.05.2018 @ 18:40:02
(Профил | Изпрати бележка)
В гимназията се "запознах" с творчеството на Паустовски. И до сега не мога да забравя описанието на буря, наблюдавана от влака - все едно рисува картина.
Днес бях в твоята картина. Сътворена с обич.


Re: Тъмни реки
от verysmallanimal на 21.08.2017 @ 23:06:47
(Профил | Изпрати бележка)
Много, ама много поетично! Чудесно!


Re: Тъмни реки
от giro на 23.08.2017 @ 16:52:47
(Профил | Изпрати бележка)
сърдечно благодаря за отзива!

]


Re: Тъмни реки
от mariq-desislava на 20.08.2017 @ 15:59:34
(Профил | Изпрати бележка)
Опозицията тук е толкова силна, че чак наболява.:) И то са няколко опозиции - човек-природа, любов към природата и любов към определено човешко същество и същевременно е толкова човешки написано, а аз така обективно се изказах (едва ли не), че чак се зачудих дали съм човек.:)))
Красиво е, с онази особена споделена, докосната красота на думите, че ми напомни за:
"Вдигнеш ли ръка, за да погалиш
разместваш въздуха
на цялата вселена.”



Re: Тъмни реки
от giro на 23.08.2017 @ 16:53:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за включването! Цитатът ти е красив!

]


Re: Тъмни реки
от leslieshay на 04.08.2017 @ 23:34:02
(Профил | Изпрати бележка)
Все едно и аз бях с каяк в реката. Почти можех да помириша чистият, влажен въздух. Браво!


Re: Тъмни реки
от giro на 23.08.2017 @ 16:53:53
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Тъмни реки
от dandan на 04.08.2017 @ 22:49:42
(Профил | Изпрати бележка)
Някой ден ще разбере...препрочитам и се възхищавам на поезията в разказа, на цветните картини и великолепни контрасти. Като пълнолуние са.


Re: Тъмни реки
от giro на 23.08.2017 @ 16:54:18
(Профил | Изпрати бележка)
Много благодаря за добрите думи!

]