Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 0
Всичко: 427

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНевероятният Тони
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

Очаквах срещата с Тони с нетърпение и известна доза любопитство.
Преди пет години, при поредната среща на випуска ни от университета, си разменихме телефоните и си обещахме, че при моя командировка в София непременно ще му звънна...
Тони беше един от най-умните, най- красивите и най-желаните от състудентите ми. Не бяхме от една компания, всеки от нас плуваше в различни води, затова бях направо поласкана, че след толкова години, се доближихме толкова близо, даже си уговорихме една среща в бъдеще време...
Приключих бързо ангажиментите си в Министерството и звъннах на Тони. Срещата ни беше след час. До отпътуването ми за Търново имах много време и се радвах, че ще може да си поговорим на воля, без да бързаме...
Намерих свободна маса в малко кафене на Женския пазар и пиех на бавни глътки поредното си кафе за деня.
Тони живееше като студент в Трявна. Произхождаше от богат търговски род, интерниран след Девети там... Бяха им взели почти всички имоти в столицата, но това, над което нямаха власт, бе наследствената гордост и финес, който издаваше потеклото!...След дипломирането ни Тони и семейството му се завърнаха в София!...След Десети ноември бяха задухали нови ветрове и реституцията ги издигна отново на гребена на вълната. Тони се ожени за богата красавица от стар еврейски род, но това не беше брак по сметка, а брак, продиктуван от една невероятна любов, докато смъртта ги раздели...Имаха прекрасна дъщеря и бъдеще, което чертаеше безоблачна идилия!....
Но животът предполага, а само Бог разполага със съдбите ни!...Това разбрах по-късно, след срещата...
Когато след около час към масата ми се приближи клошар, помислих, че има някаква грешка...Дълга сплъстена коса, брада почти до гърдите, намачкан черен шлифер, който не помни отдавна сапун и вода...Само в очите, сред бездните от тъга и болка, се долавяха искриците от духа на някогашния Тони...
Ръкувахме се и той приседна внимателно на стола срещу мен...
Внимателно преглътнах изумлението си, Нещо болезнено беше покосило невероятния някога Тони. Чаках сам да сподели това, което беше го покосило, което беше белязало бъдещите му дни...
„Беше любов от пръв поглед и за цял живот, докато смъртта ни раздели!...Всичко беше като в красивите приказки с неочакван край....
Тя работеше в престижна лаборатория. От родителите си получи разкошен апартамент в стара еврейска кооперация тук, на Женския пазар. Скоро ни се роди и прекрасна дъщеричка. Аз също имах престижна работа. Какво повече от това можеше да искаме от съдбата?!...“
Красива приказка за невероятна любов и съдба!
„ Преди три години, при редовните профилактични прегледи, откриха, че има рак, от тези диагнози, които са без никаква надежда...Гаснеше не с дни, с часове...От красивата жена остана само бледа сянка, разядена от болка и безнадежност...Последните месеци не можеше да се надигне дори от леглото...напуснах работа и останах с нея до края...Умирах заедно с нея, ден след ден...Бях ядосан на хората около нас, на близките, на Бог!...Болестта й за мен стана висша несправедливост и това ме скара с целия заобикалящ ни бездушен свят, който не искаше да скърби с мен, очаквайки края...Волята ми, душата ми умря заедно с нея!...“
Докоснах предпазливо треперещата му ръка...И неговата болка преля в мен...
След смъртта на любимата жена Тони потърсил утеха първо в Бог, но не за дълго...И той носел вина за загубата му. Посегнал на такава любов, каквато рядко се среща! Има я само веднъж и загубата й изгаря всички доводи за живот...
Тогава открил утехата в пиенето. Пиене до безпаметност. До пълно отричане на приличие и морал.
Загубил работа, останал без пари...Родителите на жена му прибрали дъщеричката им и прекъснали всякаква връзка с него...Може би от срам, а и с някакво необосновано обвинение, че има вина за смъртта й...
Така останал сам, с болката и мъката си, с неизменната чаша в ръка....
Платих кафетата и той ме поведе сред сергиите на пазаря за купим шише ракия-менте...“По-евтино е, а ефектът е задоволителен...“- промълви Тони. След това купи от един магазин изрезки от свинско месо и бавно тръгнахме към кооперацията, в която майка му имаше реституиран апартамент...“Обявил съм го за продан, дано получа добра цена- засега няма купувачи...Живея в мазето, в приземния етаж, заедно с Люси...“
Помислих, че нещо не се вързва. Женското име ме обърка, но не попитах нищо...Денят беше пълен с изненади.
Денят бавно догаряше, а до автобуса ми имаше още няколко часа.
Кооперацията беше от онези стари, красиви софийски сгради, почти на гърба на Централната дирекция на полицията до Лъвов мост.
Внимателно вървях в сумрака на подземието, докато Тони светна с фенерче, за да открие ключа за вратата. „Понякога не мога да платя тока и с него си светя вечер...“ - вместо оправдание промълви той.
Зад вратата се чу радостен кучи лай и тогава разбрах коя е Люси. Една бяла, пъргава булонка, която направо се втурна към Тони и ласкаво му заговори на своя си неразбираем език...“Само тя ми остана от оня живот, свидетел е на нашата невероятна любов и раздяла....“
Мъждивата крушка от тавана освети света на Тони. Дюшек направо на пода, маса и разкрачен стол, газово туристическо котлонче и етажерка с няколко чинии и чаши...
Върху стар брой на „Демокрация“ Тони наряза изрезките, запали котлончето на пода и от метална чиния със съмнителна чистота скоро се понесе миризма на пържено...Люси завъртя радостно опашка и почти навря муцунката си в месото. Явно, познат и любим за нея ритуал.
Седнахме на дюшека, столът беше само един, и на стария вестник се появиха две водни чаши пред чинията с половината от пръжките. Люси вече облизваше паничката си с другата половина.
Отпихме от ментето. Подтиснах всякаква погнуса и хапнах от месото. Какво пък – Люси си е едно толкова любвеобилно кученце!...
Пиех бавно, Тони – по-бързо. Скоро думите му заглъхнаха, очите му бяха притворени, лицето беше приело светлината на потушената мъка... И ментето върши работа.
Тони се наклони леко и вече спеше върху дюшека. Люси се сви в краката му, и тя притворила очи. Те бяха там, назад, в онези щастливи дни, когато Тя беше жива – обичаща и обичана. Обичана така, както може да се обича само веднъж в живота. Обичана до смъртта.
Завих ги с протритото одеяло и тихо излязох навън. Скоро бях на автогарата.
По-късно, вече в автобуса, дълго мислих за съдбата на невероятния Тони. Сега бедняк и клошар, той беше и най-богатият човек, който съм срещала, защото е могъл да плати най- високата цена да бъде така обичан и обичащ, чак до смъртта...


Публикувано от Administrator на 30.07.2017 @ 16:45:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

11.04.2021 год. / 06:02:51 часа

добави твой текст
"Невероятният Тони" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Невероятният Тони
от Kanegan на 31.07.2017 @ 12:49:03
(Профил | Изпрати бележка)
Горчива истина за живота...

... той беше и най-богатият човек, който съм срещала, защото е могъл да плати най- високата цена да бъде така обичан и обичащ, чак до смъртта...

Радвам се на подобни откровения, защото има една мъдрост:Ако може да обичаш и да имаш вяра в Бога, когато загубиш всичко на света, ти си открил Бога в себе си.

Много хубав разказ, приковава вниманието.Направи ми впечатление, че в изреченията ти има силни думи с главни букви...Тя...Нещо...

Изобщо силни начини да въздействаш психологически, да предаваш с малки неща, големи или дълбоки послания като автор.Изключително сполучлива творба!Радвам се!!!


Re: Невероятният Тони
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 31.07.2017 @ 13:08:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти за добрите думи!...Тъжното е, че в основата си и този мой разказ не е измислен!...Както се случва с повечето мои разкази! Има толкова много любов и мъка около нас!...просто трябва да имаш сърце да ги усетиш и пресътвориш...Още веднъж- благодаря ти!

]


Re: Невероятният Тони
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 29.03.2018 @ 07:00:27
(Профил | Изпрати бележка)
Дали бих се осмелил да му го кажа - на Него, че е несправедлив?
Ако Го видя... Защото може да срещна само Сатаната...
Свети Петър само може да го знае... И - да реши...
А разказът ти е мнооого хубав!

ПоздравChe! :)

Бой..Боев :)


Re: Невероятният Тони
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 29.03.2018 @ 11:47:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Да, несправедлив е Бог!...Винаги се питам защо прибира при себе си най-добрите и най-скъпите!...Но- това е животът, Бойко!...Бог да бди над теб!
ЧЕ

]


Re: Невероятният Тони
от Markoni55 на 27.03.2018 @ 22:49:27
(Профил | Изпрати бележка)
Обратите на съдбата...непредвидими


Re: Невероятният Тони
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 28.03.2018 @ 05:44:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Да, Ваня!...Често съдбата на човека се преобръща....Само любовта, асо е истинска, остава завинаги в сърцето!....Тя е неподвластна на времето и обстоятелствата!....

]


Re: Невероятният Тони
от IGeorgieva на 04.08.2017 @ 20:07:13
(Профил | Изпрати бележка)
А колелото се върти, макар да го забравяме, особено когато сме горе...
Поздрави за този текст, Ружа!


Re: Невероятният Тони
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 04.08.2017 @ 23:56:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти, мила Ирена!...Радвам се, че те е докоснала моята история! Поздрави от старата столица!

]