автор: Mariell_Desing

От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си
тонове болка и сива умора.
Изтича пясъкът ни
и само шума му нощем,
драска безпомощен
по гладките външни стени
на нашите грапави сънища.
Ние сме сляпа буря,
без око за затишие,
без правилни мисли,
без надежда, зачената отвъд хоризонта.
И само едно очакване имаме
в своята гротескна пиедесталност.

Искам да целуна аромата
на кожата ти преди края...

Замесвам мрака ти сипкав и крещя
вятърно по всички нестройни
сърдечни завои.
Винаги ме е имало в теб.
Без да ме търсиш,
бълбукам в душата ти неистово.
Дори страховете се строполяват
и молят за милост,
щом ме съзрат с премръзнала усмивка.
Ако затвориш настръхналите си очи
ще повярваш, че любовта е зрима,
а всъщност е единственото и достатъчно условие
да сме живи.

Искам да целуна аромата
на кожата ти преди края...