При социализма партийците имаха привилегии. Сега – още повече. И докато в зенита си комунистическата партия наброяваше близо един милион, днес и най-голямата партия не може да се похвали с подобно постижение. Затова привилегиите се усвояват от малцина.
Високите постове се раздаваха само на партийни членове. Сега е същото. Просто управляващите партии се сменят и това прави положението по-лошо.
На отговорни постове се поставяха слабо грамотни хора. Днес е аналогично.
Имаше равенство. В момента бедните са още по-равни.
Държавна сигурност слухтеше навсякъде. И сега е така.
Нямаше свобода на словото. Днес има свобода на мълчанието. Словото е на тези, които имат думата.
Имаше цензура. Сега няма цензура. Просто никой не те публикува, ако нямаш пари.
При социализма нямаше безработица. Сега няма работа. А където има – заплаща се зле.
Хората не си заключваха домовете. Днес си заключват и сърцата.
Имаше безплатно здравеопазване. И сега здравеопазването е безплатно. Но просто го няма.
Имаше изходни визи. Понастоящем визите ги издава немотията.
Народът търсеше демокрация. Днес демокрацията търси народ.