автор: iren5

Боси крачета, мидички малки,
слънце в небето, време за свалки.
Морски спасител с изваяни плочки.
Вятър отнесе шапка на точки.

Цветни чадъри, тела с бронзов цвят,
сякаш тук, днес е целия свят.
Пясъчен замък, водорасли зелени,
Смях и шеги на плажа родени.

Глъчка безспирна, в небето хвърчило,
морска вълна стъпките заличила.
Мокри усмивки, пръски солени,
тайнствени ноти от вълните редени.

Думички три, с устни безгласно рисувам.
Пускам ги с мисъл до теб да доплуват.
Ех... ако можех в рими да пиша красиво,
щях със стих да ти кажа - „Обичам те, мило!“