автор: Kanegan

Лятната вечер бавно се спуска,
аромат на вишна опива в
нощния хлад.
Мрака кадифен
пъди пчелите, от чучура ...
С тънки юлски нишки
изприда тъмнината в паяжина,
уплашен кръстоносец под сайванта.
Ягодови листа назъбват мрака,
от нейде се обажда звън,
далечно стадо събужда
вечерни хладни спомени...
Тъмнеят хортензиите,
окичени с оклюмали топки,
гледат в стъклото на баба,
напразно чакат тя да се върне,
от отвъдното тя ги обича...
Дворът утихва в селския зной,
котките гонят акробатично мушици,
топлят прага на старата къща,
чакат нощта да отдъхнат.
Луната ангелско перо,
увисна на клона на стария бряст.
Асмите дантели изплели,
под липата ще сбират
ронени златни съцветия...
Със седефени фенери
светулки спирали чертаят
гонят в мечтите звездите...
Хладно е, тихо е,
падат звезди, сякаш
говори вселената...