автор: radi_radev19441944

на В.

Безсъницата тази нощ е бяла,
понеже често те сънувам буден.
Припяват ми щурците до премала
рефрени от една красива лудост.

Измислици са притчи и молитви,
които си нашепвам суеверно;
след тази песен всички птици литват
със шепота на влюбен в теб вечерник.

Измислица е бледата ми есен,
когато от мъгли се побелява.
Пронизва тишината с друга песен
притихващата болка горе вляво.

За теб строих от пясъците кули,
пиян от небеса и пълнолуния.
Танцува сред звездите сомнамбулно
поредното ми пеещо безумие.

Но тази нощ е пак ефирно бяла.
Понякога сънувам, че съм буден.
Покривам те с небесно наметало
и сричам си една красива лудост.