Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 203
ХуЛитери: 3
Всичко: 206

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: zika
:: a365

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаУморено стихотворение
раздел: Поезия
автор: Marta

В повече ми е тъжното, в повече умореното.
Ден след ден само лъжа се - това е от времето.
Ден след ден само питам се - ще изгрее ли слънце?
От разни розови изгреви не остана осъмница.
Знаех си! Прекаляването води до недоимъци.
Колкото повече ризи - толкова по-малко ближни.
От време на време налучквам се, аха-аха се позная
и само страхът от случване гледа да ме залае.
Не е от косъма в супата. Не е от недокипялото.
Между мислите нощем хрупа. Пропускам се в огледалото.
Уж от сърцето прогоних всички сенки и паяци,
пуснах шарените балони, освободих от клетките зайците...
Пукнаха се балоните - с парцалчета махат клоните.
Сума ти зайци отстреляни. Тук - прегазени, там - подгонени...
Да събера живите! На умората с тежките крачки тичам
Колко бели ризи съм имала! Вятърът ги облича.


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.07.2017 @ 11:34:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
787 четения | оценка 4.90

показвания 13808
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Уморено стихотворение" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Уморено стихотворение
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 18.07.2017 @ 01:20:23
(Профил | Изпрати бележка)
Мда, някак разочаровано стихотворение, с горчилка, с опустял лунапарк, с боси стъпки през вятъра. Тиквичке!
Няма да се отчайваш,
няма да се предаваш,
гледай се в огледаото,
недей да клониш към залез.
Изгревите те чакат
само да се събудиш
ризи пери, намятай
на птиците ранобудни.
Синьо небе те очаква,
утринно бяло, искрящо,
Хайде, не кипвай млякото,
сипвай кафето димящо :)))))


Re: Уморено стихотворение
от Marta на 20.07.2017 @ 17:29:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Е, как пък ще се отчайвам!
Не става от мен мрънврънщица.
Щом падна - не се помайвам -
скачам в просото - същото :)
Изгревът чаках на покрива -
заедно с всякакви птици,
толкова лято е, топло е,
синьо до неприличие :)

Виждам прекрасен загар - оррранжев - добре си си поиграла с море, слънце и вятър ;))

]


Re: Уморено стихотворение
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 20.07.2017 @ 18:40:12
(Профил | Изпрати бележка)
Лятото ми е светло,
лятото ме развява,
по плажове, по морето,
завърнах се и тъдява.
Цветна съм, загоряла
имам лунички по бузите,
като луна изгряла
само ме дразнят медузите :))))))))

Зарежда ме морето,
слънцето ме усмихва,
вятърът е в сърцето ми,
в работата утихвам :))))))))

]


Re: Уморено стихотворение
от Marta на 27.07.2017 @ 15:54:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Мен ме стигна едно юлско горно море
и изля се дъждът му - това коси, рамене,
рокля и обущета - всичко е във вода

Шляпат мокрите раци и реве вън лъвът - лее се с пресекулки, джапа с лапи, вали лъвски дъжд, сиреч юлски - с грива водни мъгли и гърми и се святка - пляска с тоя пискюл, уж е лъв, а е ласкав. Дъжд...по-нежному - Юуул :))

]


Re: Уморено стихотворение
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 18.07.2017 @ 01:20:23
(Профил | Изпрати бележка)
Мда, някак разочаровано стихотворение, с горчилка, с опустял лунапарк, с боси стъпки през вятъра. Тиквичке!
Няма да се отчайваш,
няма да се предаваш,
гледай се в огледаото,
недей да клониш към залез.
Изгревите те чакат
само да се събудиш
ризи пери, намятай
на птиците ранобудни.
Синьо небе те очаква,
утринно бяло, искрящо,
Хайде, не кипвай млякото,
сипвай кафето димящо :)))))


Re: Уморено стихотворение
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 14.07.2017 @ 19:18:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
:)


Re: Уморено стихотворение
от Marta на 20.07.2017 @ 17:31:25
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Мда, безмълвна уморена усмивка в знак на разбиране - взаимопанимание ;))

]


Re: Уморено стихотворение
от elsion (negesta@gmail.com) на 14.07.2017 @ 11:41:53
(Профил | Изпрати бележка)
Хванала си (и как само) живота в неговата многоликост. Така че всеки да се познае измежду редовете.
Уморително е. Често се чудя - колко развлечения се основават на симулация на реалността, а не ни е развлекателно в най-реалистичната от тях.


Re: Уморено стихотворение
от Marta на 14.07.2017 @ 18:00:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Напоследък се забавлявам. Не казвам, че не се уморявам - уморявам се. Жегите са едно особено изпитание, газя всеки ден топлите им течения - така съм благодарна за прохладата на дърветата и ценя всяка сянка, всяка глътка вода, всеки повей на вятъра. А вечер, щом падне слънцето, имам прилив на енергия и мога да се развихря :) И сутрин преди да се покаже - толкова неща има за правене, толкова за споделяне, за изживяване - многолик е животът, опознаваме лицата му и ги заобичваме. С търпение и благодарност за всичкото, което ни се изсипва. Поздрави, Нев!

]


Re: Уморено стихотворение
от libra на 13.07.2017 @ 22:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
всички сме малко или много тъжни и уморени, времето е такова тъжно и уморено, но няма да се предаваме, ааа веселието предстои :) примерно :))
хубаво стихотворение, мартичко, поезия..


Re: Уморено стихотворение
от Marta на 14.07.2017 @ 06:44:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Разбира се. Човек се уморява да се бори с вятърни мелници, но не е работа да се предава :) Това е едно старо стихотворение, което почти пренаписах тази година - аз съм различна, то е различно. Няма как да не е. Променяме се :) Благодаря, Либре!

]


Re: Уморено стихотворение
от daro на 13.07.2017 @ 12:40:55
(Профил | Изпрати бележка)
Голямо браво, Доре - великолепно произведение!

Възпяване на Вятъра, обличащ белите одежди...
Възхищавам се на твоята неуморима способност и талант, да превръщаш всички редове, в стихове. И да не позволяваш на бедни страсти, да ставаш ти залог.

В знак на благодарност, ти подарявам част от божествения вятър на Александър Секулов - "Да говориш на сина си"

...След светлината идва само вятър. Като огромен прашен бог,
побрал пустини, облаци и дъжд, ще ни прегърне, ще ни обгърне, ще ни разкаже. И колкото
по-малки сме в огромната му обич, то толкоз по-далеч ще стигнем, ти и аз. След светлината
иде вятър. И този вятър - заклевам те - ще ни засели пак в зелената маслина, в искрящия
метеоритен дъжд, във нас дори ще ни засели. О, вятър, споделима вечност,
пружина на безсмъртието,
Бог!

...(.)



Re: Уморено стихотворение
от Marta на 14.07.2017 @ 06:40:38
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря ти, Даро! Обичам ритъма и римата, с годините се връщам към формата, дрехата, опрятността на класическия стих - удоволствие е за мен.
Правдиви и светли думи на Александър Секулов - хората на вятъра изглеждат неуморими, нещо все ги тласка, не им дава покой. Вятърът изпълва всяка пролука и, според мен, човек, който приема загубите и липсите, се изпълва с вятър.
Вятърът е неотменима част, вътрешен вятър - "пружина на безсмъртието". Движение. Поздрави по вятъра - днес е осезаем:)

]


Re: Уморено стихотворение
от daro на 14.07.2017 @ 08:31:06
(Профил | Изпрати бележка)
От мен за теб - полъха - раздвижения въздух от духа! :)

...(.)

]