автор: tomatroev

Живея като за последно
и време е да си вървя.
Ще бъде сигурно неделя,
когато ще се изморя

и ще поискам да почина –
написал и последния си ред.
Да бъда сам на себе си причина.
За другите около мен – поет.

Морето после нека ме изпие,
то винаги ми е било в кръвта!
Дълбоко в него ще се скрия
зад пясъчната му врата.

И, на живота тайните ми дало,
морето ще пресъхне някой ден.
Когато за безсмъртие сте жадни,
ще го откриете тогава в мен!

Тогава, зная, че ще е потребен
като солта на дъното му моят стих.
Различен за богати и за бедни.
Аз като бог живях. Творих.