Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 845
ХуЛитери: 3
Всичко: 848

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГазела І
раздел: Еротика
автор: Rossa

Обсебване
част първа

Баща й беше ливанец. На времето майка й се запознала с него като студентка на първия си 8 декември. Отишла на празника заедно с тогавашното си гадже, Васко, но още от вратата черните като нощ очи на арабина я приковали и не я изпуснали през цялата нощ.
Така и не приближил да се запознае с нея, макар да имал много възможности. Васко по това време вече й въртял номерà и тя била на път да го разкара. Стояла с него само заради секса, защото за разлика от предишните й гаджета той поне "се стараел". Така или иначе, нея нощ майка й и баща й не се запознали, но били сигурни, че това няма да е последната им среща. Неговият поглед буквално я хипнотизирал, обещавайки й рая. Нейната гореща натура реагирала незабавно - вместо да я притеснява и сковава, погледът му й дал крила. Тялото й се наляло с жарава и скоро очите на всички на дансинга били приковани от безумно красивата гледка на огненото момиче. Майка й танцувала оная нощ толкова горещо, че мъжете зарязали половинките си и направили плътен пръстен около нея, пляскайки възбудени до крайност. Само баща й стоял по-отстрани и загадъчно се усмихвал. После тихо си тръгнал.
От този ден нататък майка й виждала ливанеца постоянно наоколо си. Погледът му все така неотстъпно я следвал, горещ и настойчив, но мъжът нито веднъж не приближил.

След години майка й й разказа, че онази зима изкарала почти без палто - толкова горещо й ставало от очите му. Вече била разкарала Васко, но не си потърсила ново гадже. Мислите й били до такава степен обсебени от непознатия, че не можела да мисли за никой друг мъж, освен за него. Фантазията й рисувала страстни сцени с него и само като се докоснела долу и избухвала след секунда. Променила се, станала замислена и дистанцирана. Спряла да се среща с приятелки. Искала да е свободна за арабина. По това време вече си давала напълно сметка, че е луда по него и че е въпрос само на време да бъде негова. Може да изглежда абсурдно, но дори не знаела името му. Не се сетила да поразпита за него, кой е, откъде е, толкова била омагьосана. Искала го безумно, както нищо до тогава. И била готова безразсъдно да се потопи в онова, което обещавали изгарящите му очи.

Запознали се на 8 март, точно три месеца след първата им среща. То не било дори запознаване. Него ден било необичайно снежно и студено. Майка й излизала за лекции, а баща й стоял на стъпалата пред квартирата й само по пуловер, с огромен букет червени рози. По онова време било по-лесно да заминеш да следваш в Москва, отколкото да намериш червени рози във Варна, особено пък за 8 март. Той подал несръчно букета, тя поела цветята и ръката на арабина и тръгнала с него без дума да разменят. Двамата влезли в колата му и безмълвно потеглили нанякъде. Нито баща й казал, нито майка й попитала накъде. Спрели пред Шведския, арабинът бил много добре познат тук. Отвел я направо в апартамента, който бил резервирал и чак там продумал за пръв път на смешния си, завален български: "Моя си, Мария! Утре подадем документи и женим!"

Друга жена би се стъписала, но не и майка й. Думите му й прозвучали напълно естествено, но честно казано, малко я интересували. Тя не била тръгнала с него заради обещанията му, а заради начина, по който я карал да се чувства - жива и гореща, истинска жена!

Странен бил техният първи секс - колкото буйна била Мария, толкова овладян в силата си бил Разак. Мария се гънела и крещяла неудържимо, Разак бил методичен и неумолим. Той спирал миг преди края и се наслаждавал на дивите й молби да й даде облекчение. Когато се уморяла да го моли, почвал отново...и отново миг преди върха спирал. Мария била така възбудена, че посегнала да се облекчи сама, но Разак внезапно силно захапал ръката й. Тя се стреснала и в този миг Разак, който умишлено се възпирал досега, мощно и брутално нахлул в нея, сякаш да я изтърбуши. Мария почти припаднала под тласъците му - той подпалил в нея серия от такива мощните взривове на екстаз, че това вече граничело с полудяване. След нея свършил и той, изплискал тонове гореща лава отгоре й, а после бавно я разнесъл с длани по корема и гърдите й. Преуморена и преситена, Мария с огромна изненада усетила, че ръцете му подпалват отново огъня в нея. С още по-голяма изненада видяла след малко Разак да се връща от банята с измит и огромен, неумолимо стърчащ член. До него момент тя би се заклела, че няма на света мъж, който да успее да го втвърди отново след подобен маратон. Но Разак опровергавал всичките й теории. Той избърсал с гореща влажна кърпа засъхналата лава по тялото й, а после обходил гърдите й с устни. Този път бил коренно различен - много, много нежен. Любил я само с устни и език, не проникнал в нея нито веднъж, макар да бил през цялото време болезнено твърд. Мария свършила още много пъти, подвластна на опитните му пръсти и устни. Чак след това той с няколко опитни движения се довел сам до облекчение. Направил го така непринудено и естествено, че Мария не се сдържала и потушила с устни бликащия гейзер. Денят преминал в нощ, а чудесата все не свършвали.

Мария разбрала, че е в някакво друго измерение. За пръв път през живота си получила онова, което наистина отваряло горещия й темперамент - овладян, неуморен, ту жесток, ту нежен, но винаги разтърсващ секс. Всичкият й предишен опит за миг се изтрил от паметта й. В съзнанието й останало място само за един мъж. Този.


Публикувано от railleuse на 16.12.2004 @ 12:04:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   Rossa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 22911
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Газела І" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Газела І
от Onix на 16.12.2004 @ 12:33:13
(Профил | Изпрати бележка)
Росе, Росе, не знам за другите читатели, миличка, но аз като те чета и наистина се чувствам ТОЗИ.
Как го правиш, ей богу?!


Re: Газела І
от Rossa на 16.12.2004 @ 14:39:39
(Профил | Изпрати бележка)
Хе-хе, френд! По-кротко с хормоните:)

]


Re: Газела І
от pul (pul@pul.bg) на 16.12.2004 @ 13:36:05
(Профил | Изпрати бележка)
Изключително добре написано,чакам продължението!:)))


Re: Газела І
от Rossa на 16.12.2004 @ 14:40:28
(Профил | Изпрати бележка)
Щом съм казала "а", ще кажа и "б". Само малко търпение, моля.

]


Re: Газела І
от Marta (marta@all.bg) на 16.12.2004 @ 14:30:25
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Много ми беше интересно, добре разказваш.
Знаеш ли кое единствено ми се видя недообмислено, че разказът е от името на дъщерята.
Тя не би могла да е в детайлите, с такива подробности.
Иначе не за първи път чета твой разказ и мисля, че много добре пишеш.
:)


Re: Газела І
от Marta (marta@all.bg) на 16.12.2004 @ 14:31:56
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
а може би не е от името на дъщерята, а просто за нея ще става въпрос по натам ;))

]


Re: Газела І
от Rossa на 16.12.2004 @ 14:36:54
(Профил | Изпрати бележка)
Точно така Марти! За нея ще става дума по-натам. А и част от нещата дъщерята ги е чула от майка си, от дядо си, от различни близки и постепенно е сглобила мозайката. Е, не напълно...Почакай продължението :)

]


Re: Газела І
от Dimi на 16.12.2004 @ 14:57:21
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми. Друго ми е трудно да кажа, но разказът ти е се лее като горещо масло. Поздравления!


Re: Газела І
от Rossa на 16.12.2004 @ 15:31:30
(Профил | Изпрати бележка)
"Горещо масло" :) Никога не бих се сетила за подобно сравнение:) Но пък то ме сеща за горещото масло, което са изливали върху вещиците, за да си признаят, че са се сношавали с дявола:) Средновековие и мрак.

]


Re: Газела І
от yd на 16.12.2004 @ 19:55:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself
Разказът.
Разказвачът.
Има и такива хора.
Възхитително!


Re: Газела І
от Rossa на 16.12.2004 @ 21:41:48
(Профил | Изпрати бележка)
Поетесата,
която ме разплака.
Благодаря.

]


Re: Газела І
от yd на 23.12.2004 @ 22:32:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself
Росе, Росенце, Мила, Росичка весела!

а сега заедно с Пул си събираме кокалите от невъзможност да ти пиша поради липса на компютър и нужда въобще да коментирам колко няма излишна или алтернативна дума (ДАЖЕ) в нещата, които си написала.

]


Re: Газела І
от yd на 31.12.2004 @ 20:11:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself
Росе,
и Новата Година ще си дойде като едното нищо!
Да ни е честита!

]


Re: Газела І
от Selianin на 23.12.2004 @ 12:54:34
(Профил | Изпрати бележка)
Човешките мечти са безгранични! Твоето художествено майсторство е бисер между маниста.


Re: Газела І
от mariq-desislava на 03.04.2010 @ 12:41:27
(Профил | Изпрати бележка)
страшно


мога да те чета от сутрин до вечер

въобще не се шегувам