автор: Dimi

От джоба ми на стария балтон
(във шкафа е от миналата Коледа)
внезапна изненада ме съзря -
банкнота, позабравена отколе.
Остават дни до Новата да спре
пред прага на затоплените кошери
и с щедра приветливост да простре
благата си - очаквани и модни.
Зарадвах се на първия й дар.
И вече си представях как ще купя
по нещичко на трите си деца,
а можеше да има и за пуканки.
Но още не познавах мъдростта
на бялата, изпитваща всезнайница.
Не знаех, че да пръскам куп мечти
по щандове с красива декорация,
не бе целта на скъпия й дар.
Разбрах го щом ме сграбчи сивотата
на къща с разтреперана врата,
изгубена в трънак и замъртвялост.
Почуках,даже ехото се спря.
Открехнах незаключената броня -
две патерици, възрастна жена
в креват, непомнещ белия си образ,
и студ, сковал самотния й сън.
Едва сега видях с очи мечтата си.
Какво ли струва малко топлина? І
Една банкнота, пусната в ръката
на някой, който знае що е студ.
И още малко думи за усмивка
да грейне понабръчканият свят
и Коледа усмихната ще бъде.
Това навярно беше й сестра.