автор: pastirka

Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска -
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни;
стъпките в пясък, от плясък изтрити;
думи на гларус, раздухали дюни;
синя мечта с малък остров в очите;
миди, поръбили залив с пайети;
стомната слънчева за ненаситни;
шапка с къдрици, през август развети;
литнал чадър пред очи любопитни;
морският танц на пасажи сребристи;
матово черните плажни герои,
в люлка от щастие въздух разлистили...

Счупих си синьото. Точица само
в края на лятото трябва да сложа.
Бризът търкулва по моето рамо
малка луничка от моята кожа.