В коридора на моето щастие
безразборните гости ги няма.
И със думи, оставени някога,
си залоствам отвътре вратата.
Не понасям съседското бъбрене,
не разменям ориз и подправки.
И използвам пожарното стълбище
да избягам от общите части.
Не приемам визити във делници,
не обсъждам събития, хора…
А на празник догарям със свещите
в тъмнината на плътните щори.
Украсявам си стаята простичко,
не със фрази от сложен справочник.
Разговарям предимно със котката,
и отглеждам врабци на балкона.
Развенчана със всички приятели,
на съвети отдавна не нося.
И ми стигат и малкото щастие,
коридор, и домашни пантофи.