автор: apostola

И не веднаж и дваж
се връщах в мислите си край морето.
И там на този плаж
изравях спомени за мен- детето.

Сега действително,
след толкова години на раздяла,
стоя пленително
пред грохота и на вълната бяла.

Със сила тя сега
се блъска подивяла във скалата
и не е на шега,
че се разбива с трясък в мен- в душата!