Денят тръгва с шарени стъпки,
по селските калдъръмени улици;
политва в синьото небе
начернено с бъбриви лястовици...
Прерязали небесния сатен
с невидимите ножици
размирват въздухът горещ
със слънчеви отблясъци...
По селската река
протегнала снага лениво
папура се сражава мнимо
със сенки на разбойници...
Тополите в дъбравата
помахват с листа на вятъра...
По къщите ощастливени слънчево
дворове сенчести
препасват лозови колани
пафти тежки гроздове
наливат се до мораво...
Златни амфорни лица
разливат из градината латинките;
и с църковна празничност
кандилки люшкат
лилави камбанарии;
усмивки с вишнев аромат
се крият под зелените бритони...
Търкулва се слънцето по баира,
танго в синьо вихрят пеперудите;
щурците оркестранти първи
симфония преднощна дирижират.
Денят се крие зад чимшира,
преприда тънката си сянка...
Нощта показва огледалото си
около сребърния му лик
танцуват звездните русалки...