автор: tearfly

Всеки ден новини,
наранени съдби,
откровения страшни,
а небето тръби,
че малко познато е,
а някъде там,
във окото на гълъб,
прекатурила всички канони,
преоткривам наново
следите безвремие.

Замълчи, замълчи,
мое призрачно утро,
на ръка погледни,
заслепено от слънцето,
и само кимни,

ако виждаш безумното.
Намери ми посока,
за да тръгна обратно
и, прескочила клопките,
да се гмурна във здрача.

Утеши ме сега и кажи:
„Няма страшно!”
И, родила се в мислите,
за напред и нагоре,
после в твоите очи
ще остана на трънчето спомена…