автор: _katerina_

Сънувам животи-половин дихание,
частици от миг, пресята Вечност.
Души, в момент на осезание
в рапсодии на земна тленност.
Сънувам кораби сред птиците,
които ветрове и бури любят.
Онези кораби, с платна от пеперудите,
които могат и да плуват.
Сънувам вятър-пролетна въздишка
и лебед, прелъстил в тъма девица.
Една любов, преобразена във вихрушка,
а на върха ѝ хаотичен-детска главица.
И после ножица, прерязваща връвта
и гълъб бял над хорска суета.
Разкайваща се блудница изпи кръвта,
що на летящи риби бе стръвта.
Сънувам всичко в рамка Светлина,
и в дясно Ангел бял се просълзи.
Една дъга с ръка ме просветли-
това било е картина на Дали.