автор: secret_rose

Ясни, слънчеви дни се задават насреща.
Иде лято навънка - лъчезарно, горещо.
Детски празници спускат привечер звездите
и от смях и сълзи се притварят очите.
Мои дребни дечица - ситни, ситни са още.
Тихомълком завивам душите им нощем
и на пръсти излизам - по ръцете години,
по клепачите сухи - сляпо детство, отминало.
Имам много деца аз. По Непал и Русия.
Имам бебе в Ирак, няма как да го скрия,
и рояци сърца - черни, бели, зелени,
имам много деца. А децата ми - мене.
И оскъдни ръце. Две, не стигат за всеки.
Две ръцете ще бъдат и сега, и навеки.
Но от моите малки се научих да сричам
ей така, като в песен - със сърце да обичам.
Със сърце да погаля, със сърце да прегърна.
Нищо няма, че може някой да не отвърне.
Аз нали съм едно, скрито в мрака си лято,
и с деца и слънца съм безмерно богата.