Чакам я -
моята вещица,
oнази,
като Маргарита.
Не че аз съм Майстора,
но с другите
така и не свикнах.
Чакам я.
Тази вечер
на пълнолуние,
точно във полунощ,
ще долети
(като в романа -
гола
и на метла).
Ще седне
на коленете ми,
ще изпие
малка водка на екс,
ще прошепне:
- Не ме гледай,
като глутница
разгонени кучета.
Твоя съм.
Но само тази нощ.
Все пак
аз съм Вещица,
а ти
Майстор не си.