автор: radi_radev19441944

Градинката на Соня тъне в тишина.
Цъфти тъга в градинката на Соня.
Навярно обсебен съм от вина
и сребърни сълзи цветята ронят.

Безумен тръгвам и се връщам аз
отново и отново все към нея
и шепне ми мълчания без глас
най-нежната и орхидея.

Кажи ми, Господи, къде сгреших,
че цял живот прегръщам изкупления?
Платих. Най-тежката цена платих
в деня на святото ти Възкресение.

Онази птица може би е тя.
Навярно тя е тази птица бяла.
В градинката с най-тъжните цветя
с венец от светлина е долетяла.

Градинката на Соня тъне в тишина
и сребърна роса тъгата рони.
Навярно сам съм в своята вина,
защото няма да се върне Соня.