автор: osi4kata

на татко

Бащите остаряват и болят, кънтят им глухо гласовете
като в тунел след светъл път се движат те и стъпват тежко.
Несигурни са, паметта не е това, което беше.
Каква неискрена жена! - играе си със умовете,
обърква нашите бащи, до нервен срив ги подлудява.
от скука старостта върти свредло във всяка тяхна става,
но татковците са мъже, навикнали на чест и доблест,
те казват - "Всичко е добре! В движение съм, още мога
да се обслужвам, сутринта - смених маслото на колата.
Мислете себе си, деца, че много работа ви чака.
Живот минава като сън и после в нищото се будиш.
Сънувайте сега! Не съм до края още изсънувал.
Когато ви остане ден, съвсем без работа и грижа,
добре дошли сте тук при мен, докато дишам и се движа.
Добре дошли сте! Малък дом,ала сърце да е голямо.
Звънете три пъти и щом не ви отворя - мен ме няма..."