Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 2
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: Cyriana
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоноспектакъл
раздел: Поезия
автор: Lefty

Лица от маски.
Маски вместо хора.
Рояци суета и димен пушек.
Изгубих се.
И някак ме боли душата-
прегоряла дупка от цинизъм…
Къде са ми очите? – слепите къртици питат.
Къде са?

Погледни ме с твоите, за да се видя.
В сълзите ти да легна и да се пречистя.
Кладенци в пустинята от фалш и лустро.
Вените ми дишат до лилаво.
Кислородът недостига.
Стига.
Заболя ме.
Гади ми се от провали…

Сцена.
Сценка.
Зрителна измама.
Актьорите се сменят.
Ролите са пас и тръгвай.
Животът ни променя.
Смила ни до мънички дубльори.
Сълзите ти ме парят.
Кратери прогарят…
… върху сърцето ми - оголено до Нищото
Дишам, но умът ми стене...
Илюзии...
Делюзии...
На кого му дреме…

Мразиш ли ме?
Намрази ме.
По-лесно е да мразиш.
Помниш ли ме?
Забрави ме.
Забравата лекува всички рани.
Спри преди да вземеш ъгъла.
Посоката на вятъра е друга.
В косите ти се лутат гълъби.
Зимата дълбае преспи по лицата ни.
Красотата е алюзия.
Ти си, но през очите ми си друга-
втренчена…
Виждаш през гърба ми.
...
Само ако можех да летя...


Публикувано от viatarna на 28.03.2017 @ 15:47:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Lefty

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.12.2021 год. / 09:00:50 часа

добави твой текст
"Моноспектакъл" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Моноспектакъл
от libra на 01.04.2018 @ 21:14:00
(Профил | Изпрати бележка)
един закъснял поздрав от мен

моноспектакъл

човекът в стаята
играе сам
сам написал
е сценария
избрал си е
моноспектакъл
в абсурдния театър
в театъра на сенките
в едно пътуване за никъде
което е къде ти по добре
от някакво пътуване
към края..

2007


RE: Моноспектакъл
от mariq-desislava на 28.03.2017 @ 19:25:08
(Профил | Изпрати бележка)
Боли, до кокал чак, но е красива тази всеобхватна болка, помитаща. Ей, ще ме разревеш не на шега.:)


RE: Моноспектакъл
от Lefty на 31.03.2017 @ 19:47:38
(Профил | Изпрати бележка)
Болката ни прави, това което сме.

ПП: не съм искал да те разплаквам:);) теб в никакъв случай

]