автор: mitkoeapostolov

- Кой сега е очилато магаре?
Магарето срещу момчето с очилата изрева тъжно и наведе глава.

Преди седмица Марин гледаше телевизия легнал на широкия диван и чопкаше с ръка в купата с пуканките, когато майка му нахлу в стаята:
- Стига си лежал! Какво си зяпнал този телевизор?! Излез малко навън и си поиграй с другите деца като нормален човек. Тези технологии са ви зомбирали всичките.
- Ама навън няма други деца, вяло отбеляза Марин без а сваля поглед екрана.
- Не ме интересува- истерично се разкрещя майка му. – Излизай веднага! От толкова гледане на телевизия ще се превърнеш в очилато магаре и всички в училище ще ти се подиграват.
Марин излезе навън навъсен и кисел. Тъкмо щеше да разбере края на филма за златното магаре... а сега? Даже пуканките не успя да си дояде.
Улицата пред къщата в малкото планинско градче пустееше като всеки вторник следобед. Само жуженето на пчелите и ревът на съседското магаре нарушаваха пролетната тишина.
„Мони сигурно е превъртял Резидънт Ивъл, а Митко си е ъпгрейднал героя в Лигата с две нива”, тъжно си помисли Марин, „а аз съм наказан да кисна на улицата. По-добре да съм очилато магаре.”
Когато на другия ден Мони и Митко се похвалиха с постиженията си в кибервселената, Марин не успя да се сдържи:
- Е, и ?! Вие сте само едни очилати магарета.
Следобед майката на Марин отново го изгони да играе навън. При вида на пустата улица момчето заплака. Ревът на съседското магаре Марко заглуши сподавените му хлипове. С няколко колебливи крачки Марин се озова пред оградата на съседите. Погледна магарето през сълзи и забеляза, че то е черно, с бели ивици около очите. Марин се наведе, взе един камък и го метна по животното. Камъкът удари магарето по врата и то изрева от болка.
- Така ти се пада очилато магаре!
Случката се повтори всеки от следващите шест дни. След седмица, както обикновено Марин метна камъка по Марко, но този път, сякаш като по магия от Лигата, душата му се отдели заедно с твърдата скала и при удара с животното се всели в магарешкото тяло.