автор: shtura_maimunka

"Много бяха. Имах ги с дузина.
Скъпи, верни, на живот и смърт.
Днес ги гледам - шепа, неколцина.
Четири-пет на пръсти се броят."
Дамян Дамянов

От днес по-малко сме с един,
приятели от дните ми щастливи.
Над свещите умислени мълчим
с души от болка парцаливи.

С един по-малко сме сега -
след време, още неколцина.
Защо приятелю така,
без "Сбогом!" тихо си замина?!

Нима по-хубаво е там?
Дали и там ще има болка?!
Надявам се да кажеш, но не знам
дали и обич има толкова.

Дали отново, ден след ден
улисан в грижи и проблеми
ще бъде всеки тъй вглъбен -
или ще е едно безвремие!

От днес по-малко сме с един.
За кратко сякаш остаряхме...
До теб бе седнал твоят син,
и в него всички теб видяхме.