автор: vale

Позволи ми да потъна във морето,
да се удавя в музиката ти
и да отплавам за Итака.
Сега съм Одисей в душата си
и нося вятъра в платната,
така че когато се обърна да заплача,
от радост,за утеха и море.
По пясъка най-кротко си се спускат
дузина ноти и е на добре,
че в кръчмичката стара ни посрещат,
моряците от много светове.
А залива със лодките и фара,
помалко ги обгръща вечерта.
Дори и тук напук на светофара,
пресича на червено любовта.
Един рибар,нарамил кош със миди,
раздава всекиму по мида за късмет.
Аз слагам в коша старата си риза,
с измачкания си автопортрет.
И тръгвам пак по уличките стръмни,
с надеждата да уловя,
лимоновия дъх с дъха на паламуда,
прострял се над соленото море.
И ако Пенелопа ме дочака,
на пристана сред корабите бих,
целунал камъка и ще потъна в мрака,
да не тревожа пак сакралния триптих.