Кой вратата ни отвори
и засипа ни с лъчи
с две усмихнати звездици -
теменужени очи?
И коя е тая фея
със коси от чисто злато,
с шлейф , като небето синьо
и ефирен, и прозирен?
Не сънуваме ли ние?!
Кой с гласче, като камбанка
разпиля тук тишината
и прогони нашто тъмно
с красота и светлина?
Пролетта ли е дошла?
Кой друг?! -Внучката Йоанка,
на надеждите стопанката.
12.17.София Гена Белякова