автор: Shrike

Каменни градове.
Без имена. С грубовати, нащърбени тела от вятъра, отпечатали сенките в курсив. Почти сюрреалистични в самотната си разкрепостеност. Клепачите с разноцветни мигли от акация и алабастър са прилежно заковани с пиронени белезници от неръждаема стомана. За да не се изговарят. Дори шепнешком. Иментата им са поредните спирки на времето-змиеносец. Очите им пълни с влага. От будуването и взирането в мрака. Усещам променливата турболетност на цветовете им. Очи готови да заговорят. Със светлина. И с бавните отражения на случайните минувачи. Пропускат измежду клепките тънички струйки аромати на понеделнично пране и гозби с кориандър. Имената им не се произнасят, не могат да се изпишат, нямат усещане за езици. Виртуални съдове на неслучени срещи. Срещите ни са като сблъсък на дъждовни капки затичали се наобратно към гълъбовите облаци. В сърцето на Нимруд, където са скрити седемте ключа. Тишината им бълбука като дявоско гърло, напира като Голям взрив, готов да роди струните на всички бъдещи вселени и да погълне лакомо телата на техните смърти. Като гигантски мултиразмерен балон. Пук. От докосването на устните ми. И политат безброй морски кончета със златни крила. За да се слеят със слънцето. Ехо от закърнели драконови песни. Огнените им езици превръщат пустинята в сънища...